Бетовен и Малкия Ото

Бетовен и Малкия Ото

С участието на Герасим Георгиев - Геро /актьор/, Владимир Пенев /актьор/, Светлин Русев /солист цигулка/, Лили Богданова /солист пиано/, Славил Димитров /диригент/;
Сценарист: Александър Чобанов

 

  • Портрет на Бетовен, 1804-1805

    Автор: Joseph Willibrord Mähler

 

След успешния концерт за най-малките - “Моцарт и Малкия Ото” на 1 Ноември Малкия Ото ще се срещне и с друг велик композитор - Бетовен! С “Приказка за Бетовен и Малкия Ото” откриваме новия сезон на Фортисимо Фамилия и продължаваме цикъла, посветен на известни композитори и любими музикални шедьоври. Децата ще научат интересни факти от живота на Бетовен, ще се запознаят с основните му произведения.

Заповядайте на 1 ноември от 11:30 в зала “България” където ще ви посрещнат Малкия Ото (Герасим Георгиев - Геро), Владимир Пенев (Бетовен), диригентът Славил Димитров и със специалното участие на виртуозния цигулар Светлин Русев!

В “Приказка за Бетовен и Малкия Ото” децата отново ще се срещнат с любимите си актьори - Малкия Ото/Герасим Георгиев - Геро и Владимир Пенев, койте ще бъде Лудвиг ван Бетовен. Малкият Ото отново ще ги преведе през живота на гения Бетовен, но и ще се окаже в много деликатна ситуация - джуджето великан Ото за първи път в живота си ще срещне любовта. За негова радост гениален композитор като Бетовен е на негова страна и ще му помогне да впечатли своята възлюбена. Освен Бетовен на своя стрна Ото има и виртуоззен цигулар като Светлин Русев, който ще изпълни произведения на Бетовен за цигулка.

И докато всичко това се случва най-малките ни зрители ще бъдат потопени изцяло в света на композитора с неговите щастливи и тъжни моменти. Специално внимание Малкия Ото ще отдели на една много красива симфония на Бетовен, а именно Шестата, известна още като “Пасторална”. в нея се разказват чудни неща за живота сред природата, които децата ще чуят.


Зала „България”
Цена на билета: 8 лв.
Билети на касата на зала „България”1000 София, ул. „Аксаков”1
тел.: 02/987 76 56, работно време: 09:00 – 19:00 часа
www.sofiafilharmonie.bg

 

За Бетовен


автор: Драгомир Йосифов

За какво се сеща любителят на музиката, когато пред него споменат „Бетовен“? Нека помислим.

 

 

Първо – глухота, след това – гипсов бюст на пианото, буйна коса, Съдба, която е избрала симфоничния оркестър за да „почука на вратата“ (ни), „Ода на радостта“ – която всъщност е творение на Шилер, легендарната грубост на композитора, 3 симфонии – Трета, съдбовната Пета и Шилеровата Девета, три сонати за пиано – „Патетична“, т. нар. Лунна и т. нар. Апасионата, безспорно – „Фюрелизе“ (Fuer Elyse), чудовищната Grosse Fuge оп. 133, която често се споменава, но пък рядко се слуша. Спорът: Бетовен или БетХовен?, безбрачието на последните двама и още, и още…

Как да сглобим от тези частици образа на един от най-прочутите композитори, на един от тези без които нито музиката би била същата, нито ние.

Около Бетовен има цяла грамада от митове, предварителни нагласи, предразсъдъци, които трудно се преодоляват. Големият румънски музикант и интелектуалец Анатол Виеру твърдеше, че историята на европейската музика е скована от „бетовеноцентризъм“ и че Бетовен е често използван като критерий за величие или не-величие на даден автор. Според този съмнителен възглед авторите преди Бетовен са едва подстъпи към него, а от следващите се изисква да спазват заветите му. Му! В този смисъл, това, че Ханс фон Бюлов определя Първата симфония на Брамс като „Десетата на Бетовен“ би трябвало да бъде висша атестация. Франц Шуберт – който е боготворял Бетовен се е стремил да му подражава, в резултат на което той става първокласен Шуберт, Себе-си, вместо треторазреден Бетовен. На Менделсон според мярката ЛвБ са му отказани мащаб и сериозност, на Шуман – последователност, за бедния Шопен – да не говорим… Пък и досега, ако нямаш 9 симфонии, или поне три от тях, едва ли си струва да се говори за теб като за композитор.

И тъй – в сянката на Бетовен, по-точно – под петата му… Но кому е необходим този ореол на тираничен великан? Със сигурност на публиката и едва ли на самия композитор. Нали често отношението към нечие дело се формира по линията на „по-по-, най“.

Винаги съм си мислил – и едва ли съм сам в това – че най-важното за един композитор е да бъде разбран. Което означава и истински, вглъбено чут. Цялата музика на Бетовен стои под този знак – на молбата да бъде чут и разбран. Защото казва нещо много важно за човечеството и за всеки един човек. „От сърцето излязло – нека до сърцата стигне“, това стои на партитурата на Миса солемнис, написано от ръката на композитора. Композиторите преди Бетовен имат наум различни адресати на музиката си – малкият аристократичен кръг от ценители, Бог – и неговите Църкви, конгрегацията, веселата трапезна дружина, академията… Може би Георг Фридрих Хендел е един от малкото, който се обръща към голяма и неспециализирана аудитория (неслучайно Ромен Ролан го нарича „скован Бетовен“. Към Божеството, видяно в смътната му ипостаза на бого-човек е обърната и покъртителният звуков „доклад“ на изправящия се след тежка болест Бетовен в квартет оп 132 – „Свещена благодарствена песен на един оздравяващ към Божественото, в лидийски лад“. От Божественото музиката на Бетовен е чута и разбрана. Въпросът е в нас, към които тя е в най-висша степен обърната и за които е най-вече предназначена. Изглежда, че въпросната благодарствена песен, и то в лидийски лад, е не само лична молба и благодарност, но и благодарност на оздравяващото човечество към Висшето. Такива са мащабите на Бетовен – той говори от името на всички и в името на всички. Това е особена дарба и предназначеност. Това е особеното състояние на благодат, което Бетовен заслужава и което с най-голяма яснота и сила става видимо в последните му опуси, в които идеята за безкрайно разгръщане и блажено съзерцание надмогва идеята за противопоставяне и надмогване.

Като „благодатна“ обикновено определяме музиката на Моцарт. Наистина – печатът на щедър дар стои върху опусите му, върху чистите му, възникнали със скоростта на изписването безгрешни ръкописи. Струва си да се разгледат ръкописите на Бетовен – неясни знаци, яростни задрасквания, скъсана от поправки нотна хартия, варианти, отхвърляния, нови варианти, размествания, въпроси. Може да се каже, че от тези манускрипти се лее пот, нерядко кръв. Тези манускрипти свидетелстват сякаш за борбата на Яков с Ангела. Да, вероятно само така може да се нарече безмилостната битка на Бетовен с дарбата му, битката му за яснота, битката му за благодат. Дори тогава, когато съдбата нанася големия си удар – последните 10 години от живота си композиторът е съвършено глух – тя пак му дарява благодат, благодатта да не чуваш звука на суматохата и суетата, а единствено пречистения звук на самотата и над-звуково преживяваното откровение. Но пак по това време, когато пише своя последен струнен квартет във фа-мажор, оп. 135, Бетовен започва финалната му част с един почти театрален диалог: Трябва ли да бъде? – Трябва да бъде, трябва да бъде! (именно това е въпросът, а не неточното и детинско „Така ли трябва да е“. А нима зад екстатичните призиви „Радост , радост“ във финала на Девета симфония оп. 125 не се долавят скепсис и принуда? Мисля си – как ли са отеквали тези думи и звуци в тираничната акустика на Метернихова Виена, която осъществява колосалното заклинание „Прегърнете се, милиони“ чрез валсови гушвания и въртения? В последния период от творчеството си Бетовен, изолиран – или по-скоро - предпазен от актуалния звуков свят на съвремеността се обръща към възвишения, бих казал – музикално-морален свят на старите майстори като Палестрина, Фрескобалди, Бах. Фугата, ричеркарът, вариацията заемат все по-голямо място в неговата музикална техника; това, което днес ни удивлява с модерността си е било всъщност преодоляване на модата. С тези последни свои опуси, късните квартети и сонати, композиторът всъщност въвежда слушателите си в идното. Сложността и безкомпромисността на езика и формата съвпадат, тук музикалният опус се превръща в музикално разсъждение. Биографичното, историческото и актуалното са организирани във великолепни музикални архитектури; загубена е може би само драматичните нагледност, непосредственост и патос на музиката от предходния период. С които най-вече любителят на музиката свързва Бетовен и върху която най-вече стъпва култът към него.

Бетовен е един от най-големите благодетели на музиката. Той я освобождава от задължението да е съвършена; но я принуждава да бъде изразителна и с най-малката си звукова фибра. Карл Черни си спомня, как по време на своите уроци с маестрото, последният е бил снизходителен към случайни грешки, но безмилостен към липсата на изразителност и към неразбирането на смисъла. За това свидетелстват и подробните описания на израза, или както биха казали в по-стари времена, „чувството“ – „с най интимно усещане“, „доста протяжно, напевно и спокойно“, „бавно, но прочувствено и със страст“, „донякъде раздвижено, с дълбока вътрешна чувствителност“, с благоговение“, да не говорим за почти куриозната индикация на Kyrie от Меса в до мажор: Andante con moto assai vivace quasi Allegretto ma non troppo(Ходом, с движение, доста живо, сякаш веселичко, ала не твърде). Тук е скрито огромното желание музиката му да бъде чута и разбрана вярно, истински. Да бъде чуто онова „О, вие, хора…“ от Хайлигенщадското завещание, което завършва с … с нетърпение очаквам смъртта. Това очакване продължава 26 години. Именно през тези години се състои Бетовен, под сянката на смъртта, но и под крилото на надеждата; в изблиците на отчаяние, но и в елизиума на блаженството; чрез упованието в Божественото, но и в природата и в хората – като в най-чисти негови творения.

Бетовен е сякаш първия, който говори на човечеството и от името на човечеството – и един от малцината, дарени с правото на това. Затова и музиката му като че ли е наша, на всеки един, съкровено наша и присъща.

Затова и е насъщна и до днес.

 

Образователни материали

Л.В. Бетовен:
Ранни години

Л.В. Бетовен:
Първо виенско десетилетие

Л.В. Бетовен:
Последни години

Произведения:
Творческо описание

Концерт "Бетовен и Малкия Ото"

Славил Димитров, диригент, Славил Димитров е роден през 1972 година в Момчилград.Учи пиано при именитата шуменска педагожка Росица Михайлова.Завършва Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” със специалност “Хорово дирижиране” през 1995 година при проф. Крум Максимов, а през 1998 година и специалност „Оперно и оркестрово дирижиране” при проф. д-р Иван Бакалов, проф. Иван Вульпе и проф. Васил Казанджиев.В периода 1986-1999 участва в експерименталния клас по композиция към Държавната Консерватория в Одеса при проф. Георгий Успенски, а от 1991 до 1994 в класа на акад. Александър Райчев.Носител е на Първа и Голяма награди от радиоконкурса „Братя Стоянови” 1985, 1986 година, Първа награда на World Children Music Festival 1988 в Нагоя - Япония, Голяма награда на Всеросийски Конкурс в Одеса 1989, Трета награда от Първия Конкурс „Проф. Иван Спасов” в Пловдив 1995.През 2005 година печели три награди от Петия национален конкурс “Пиеса в неравноделни ритми” (втора, наградата на оркестъра и наградата на публиката).Три пъти е номиниран за награда “World Music” от Международната асоциация по Фолклор в Онтарио – Канада.Гост диригент на Симфоничвите оркестри в град Сливен и Ниш – Югославия, Оперно-филхармонично дружество – Варна, Държавна Филхармония – Видин.


От месец юни 2015 Славил Димитров е диригент на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“

 

  • Славил Димитров

 

Владимир Пенев,актьор, завършва актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1982 г. Работил е в ДТ – Варна, Народен театър за Младежта, НТ „Иван Вазов”, Малък градски театър “Зад канала”, Театрална работилница „Сфумато” и от 2009 г. отново е в трупата на Народния театър. Дебютира в ролята на Тузенбах („Три сестри” – А. П. Чехов) в ДТ – Варна (1982). Сред ролите му са: Станислас в “Двуглавият орел” от Жан Кокто, Сънят в “Копче за сън” от Валери Петров, Клайф в “Упражнение за пет пръста” от Питър Шафър и др. – в Младежки театър; Дорн в “P.S.” по Чехов, Сенебирски в “Грехът Куцар” по Йордан Йовков, Дявола в “Апокриф”, Одисей в “Сънят на Одисей”, Тирезий в “Тирезий Слепият”, Валмонт в “Квартет” и др. – в ТР “Сфумато”. Сред ролите му в Народния театър са: Санчо Панса в “Дон Кихот” по Сервантес; Мъжът в черно в “Тоз, който получава плесници” от Леонид Андреев; Астън в “Портиерът” от Харолд Пинтър; Мъжът в “Нирвана” от Константин Илиев; Ейлерт Льофборг в “Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен и други. Носител на многобройни награди, между които: „Златна маска“ на Международния театрален фестивал „Охридско лято“ през 1995 г. за ролята на Астров във “Вуйчо Ваньо”; АСКЕЕР 1996 за водеща мъжка роля за Мъжът в “Нирвана” и АСКЕЕР 2007 за водеща мъжка роля в “Мъртвешки танц”. Участва във филмите: “Поетът и дяволът”, “Приятелите на Емилия”, “Пясъчен часовник”; “Посетени от Господ”; “Матриархат” и “Дзифт”. През този сезон можете да гледате Владимир Пенев в “Гълъбът”.

 

  • Владимир Пенев

 

Светлин Русев, солист цигулка Роден през 1976 г. в Русе, в семейство на музиканти, Светлин Русев започва да свири на цигулка от ранна детска възраст. През 1991 постъпва във Висшата национална консерватория за музика и балет в Париж, в класа на Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан Жак Канторов.


Само три години по-късно журитo на Висшата национална консерватория за музика и балет единодушно го награждава с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика.

Следва звездна кариера - международни награди от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн, “Маргарита Лонг – Жак Тибо”. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония.


Днес Русев е концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Френското национално радио и концертмайстор и на Филхармоничния оркестър на Сеул. От септември 2008 г. е професор по цигулка в Националната консерватория в Париж. (“Conservatoire National Supérieur de Musique et de Danse de Paris”).


Маестро Русев свири на цигулка Страдивариус от 1710 г. „Camposelice“, предоставена от Nippon Music Foundation.

 

  • Светлин Русев

    Приказка за Кларинет

 

В свободното си време Герасим Георгиев-Геро, актьор обича да играе и да гледа футбол, а сред театралните му роли са Робал в „Тестостерон" от Анджей Сарамонович, Марминех в „Старчето и стрелата" от Никола Русев, Еленче Вилотич в „Радован III" от Душан Ковачевич, Албер Ламар в „Шемет" от Жан-Жак Брикер и Морис Ласегр, Събин в „Характери" от Камен Донев, Хамлет в „Карнавал" от Камен Донев и др.


В живота и в театъра той е темпераментен и забавен, не мечтае за роли, а ги случва, така както ги усети със сърцето си.


Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Димитрина Гюрова. Играл е в театрите в Габрово, Сливен, Ловеч, Театър 199 "В. Стойчев", част е бил от трупата на Сатиричния театър. От 2011 г. е част от трупата на Младежкия театър, където играе в „Господин Балкански“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Някой го предпочитат …“, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кривите огледала“.


На телевизионните зрители е познат с ролята си на Карфиол Петров от шоуто „Пълна лудница” и като водещ на „Господари на ефира”, а преди това на „Монополи" по БНТ и „Горчиво" по бТV.


Геро вече направи своя дебют във ФОРТИСИМО ФАМИЛИЯ в „Приказка за Моцарт и Малкия Ото“ на 1-ви ноември миналата година, а Fortissimo Блиц за официалния сайт на Фортисимо Фамилия може да прочетете тук.

 

  • Герасим Георгиев

    Приказка за Моцарт и Малкия Ото

 

Лили Богданова, солист пиано Лили е сред младите музикални дарования на България. Родена е през 1994 г. в гр. София. Завършва Националното музикално училище “Л. Пипков” в класа по пиано на Емилия Канева, а в момента е студентка в Национална музикална академия “проф. П. Владигеров”, София в класа на проф. Борислава Танева.

Лили е лауреат на множество наши и международни конкурси, участва в десетки концерти в зала „България“,Студио 1 на БНР, НДК и др. като солов изпълнител и в клавирно трио. През май 2015 тя печели престижната награда “Млад музикант на годината”, присъдена от предаването “Алегро Виваче” на БНР. Също става и носител на наградата “Панчо Владигеров”, учредена от Студенсткия съвет на НМА проф. Панчо Владигеров. Наградата е за цялостни постижения през 2014 г. в категория клавишни инструменти.

А какво сподели Лили в специалния блиц за официалния сайт на Фортисимо Фамилия, вижте тук



  • Лили Богданова

  • ЕКИП

    Максим Ешкенази

    Създател на
    Фортисимо Фамилия

    Самуил Владимиров

    Маркетинг и Реклама
    P: +877 678 703

    Елена Мошолова

    Връзки с медии
    pr@fortissimo.bg

    Драгомир Йосифов

    Автор материали
    "Портрет на Чайковски - Дете от стъкло

    Аудио и видео файлове

    Симфония "Пасторална"
    Виж видео файл

    Концерт за Цигулка
    Виж видео файл

    Романс фа мажор
    Виж видео файл

    Концерт за Пиано №1
    Виж видео файл

    Лунна соната
    Виж видео файл

    Фюр Елизе
    Виж видео файл

    Турски марш
    Виж видео файл

    Увертюра Егмонт
    Виж видео файл

    Девета симфония
    Виж видео файл

    Симфония №5 – 1 ч
    Виж видео файл