Цветелина Белева, солист "Приказки за флейта"

За Цветелина звукът на флейтата е дъга, а необходимото положението на устните, за да засвирите – просто усмивка. Птичката на Сен-Санс – предизвикателство, а инструментът – продължение на ръцете й.

Цвети, кога и как се запозна с класическата музика и по-специално с флейтата?
Случката е изключително нелепа и почти като във филм – бях на 7 годинки, когато прочетох във вестник, че се прави прослушване за музикалната паралелка в училището до дома ми в Пловдив. Бях болна, с температура избягах от вкъщи, където се предполагаше, че трябва да пазя леглото и отидох на прослушването. Взеха ме. Започнах с музикален театър, даваха ми само главни роли. Пях в хора на пловдивските момичета, свирех на пиано и въобще целият ми живот се завъртя около различни изяви на сцена. Флейтата не съм я избирала, тя ме избра. Ситуацията беше такава, че всички музикални деца на 12-13 години свиреха на пиано. Затова ме заведоха в музикалното училище и казаха: „Тя е много талантлива, пее, танцува, да й дадем инструмент, с който да има по-голям шанс, защото при пианистите, конкуренцията е жестока”. И така поогледаха ме, видяха ми зъбите, устните и решиха, че моят инструмент е флейтата: „Много си хубава, чудесна флейтистка ще стане от теб, с този лек, нежен инструмент”. Радвам се, че така се получи, защото като пианистка знаех, че трябва да се свири по 5-6 часа на ден, което е направо непосилно за енергичен човек като мен, който вечно не може да си намери място. Казват, че талантливите хора са мързеливи, не знам дали съм талантлива, но съм доста мързелива. Флейтата обаче е изключително техничен инструмент , когато се получи правилният синхрон между устните, въздуха, музикалната ти мисъл и пръстите е вълшебство.
 
Флейтата ли е най-подходящият духов инструмент за момичетата?
На крехките, хубави момиченца много им отива един нежен, малък инструмент, няма как да им се даде туба, дори с валдхорната е по-трудно. Естествено има и момичета, които искат да имат по-сериозен звук, повечето се насочват към валдхорна, която разбира се е съвсем различна като изживяване.
 
Как би описала звука на флейтата?
Звукът й е в състояние да варира от много тъмен, понякога страховит и помитащ до изключително нежното чуруликане на птичка и проблясването на светлина. Тембърът е много богат. Когато свиря изживявам тези усещания в крайности, мисля в цветове.
 
Какъв цвят е „Птичката” на Сен-Санс?
Жълто, оранжево, заря от цветове.
 
С какво те спечели програмата „Фортисимо Фамилия”, за да се включиш в нея?
С това, че моят, а и останалите планирани в програмата инструменти, ще стигнат до много деца. Плаша се от ситуации като тази, която имах наскоро, докато правихме флашмоб в метрото – момче на над 20 години погледна флейтата ми и каза: „Ама какво се занимаваш с тоя тъп тромпет?”. Незнанието ме стряска. Никое дете обаче няма да си пусне класическа музика, ако не знае какво представлява тя. Трябва да се предизвика интерес у него, вече ако успеем по някакъв начин да предадем нашата любов, това ще е огромна победа. Оттам нататък децата са достатъчно интелигентни сами да търсят и да се интересуват.
 
Как коментират децата флейтата, оприличават ли я на нещо?
Когато видят алтова флейта твърят, че е базука.
 
Успяват ли децата да засвирят на твоя инструмент?
Ако слушат внимателно указанията ми – успяват. Има деца, които са родени с постановка. Всъщност флейтата е съвсем естествен инструмент – няма нужда да напрягаш устните си излишно в някакво несвойствено положение. Просто леко се усмихваш и изправяш стойката си.
 
Какъв беше критерият при подбора на произведенията за „Приказки за флейта”, разкажи малко повече за тях?
Произведенията са изключително разнообразни, включихме някои от най-трудните, написани за флейта. За мен концертът ще е огромно изпитание. „Птичката” на Сен-Санс неслучайно наричам "смъртта на флейтиста". Можеш ли да нотираш полета на една чучулига, която се носи над езеро, издига се високо над билото на планината, за да се спусне след това почти до земята, до камъните, с риск за живота си? Това е безкрайно смела творба, използвани са само най-бързите нотни стойности, които се вихрят от най-високите тончета на инструмента до самите низини. Изсвирването изисква невероятна концентрация, техническо майсторство и часове репетиции. В момента, в който започнеш да я свириш не си сигурен дали ще я завършиш. Фатално е, ако дори за секунда изпуснеш нишката.
 
Самата ти какво се надяваш да промените с програмата „Фортисимо Фамилия”?
Надявам се децата на тази възраст да започнат да харесват и ценят класическата музика, а после ще решат дали да я обикнат или не. Вярвам, че без да се опитваме да ги правим музиканти, чрез качествената музика ги правим по-добри, по-богати на чувства и емоции.За мен друга важна роля на програмата е да убеди децата, че трябва да имат уважение към музиканта, към инструмента. Защото инструментът е сякаш продължение на ръцете ми, дори и да си купя нов, ще са ми нужни години, за да започна да просвирвам на него, да използвам пълния му капацитет. Имах ужасна случка, в едно училище - дете взе китайската ми флейта, която е от бамбук и е изключително рядка, не можа да засвири на нея, ядоса се и я хвърли на земята. Не беше научено да уважава чуждите вещи и ми подхвърли: „Споко, ще ти дам 5 лева да си купиш нова”. Инструментите трябва да се пазят, да се грижиш за тях, да свириш много и да поддържаш професионалното си ниво, все неща, които не са толкова лесни, колкото изглеждат.
 
Какво искаш да кажеш на родителите, за да доведат децата си на „Приказки за флейта”?
Важно е да знаят, че това е възможност да видят и чуят нещо, което не се случва всеки ден, което е създадено специално и само за децата и родителите им. Това е начин детето да се обогати, да се запознае с нов свят, да изпита съвсем нови, чисто положителни емоции.

bileti

Със съдействието на

В партньорство със

Основен спонсор

Template Settings

Color

For each color, the params below will be given default values
Yellow Green Blue Purple

Body

Background Color
Text Color

Footer

Select menu
Google Font
Body Font-size
Body Font-family
Direction