Приказка за флейтата

Мария Станкова
 
В горите Тилилейски живеел последният дракон. Живеел си добре. Никой не го безпокоял. Било тихо, мрачно и влажно място. Тъкмо за дракони.
Имал и една малка приятелка – феята на име Нежен звън.Тя пък се грижела за трите златни люспи на Дракона. Лъскала, полирала ги със звезден прашец, а понякога пеела и приспивни песни. Този прекрасен живот продължавал почти 400 години.
 
Но ето, че веднъж в горите Тилилейски излязла буря. Задухал ураганен вятър, завалял проливен дъжд. Светкавици и гръмотевици раздирали небето. Драконът, който си спял кротко в средата на Тилилейското езеро се стреснал, потопил се дълбоко под водата и чакал да отмине бурята.
 
 
Както всяка буря и тазибила кратка. Отново изгряло слънцето, изсушило дървета, треви и животни. Уж всичко било наред, но никъде не се чувал гласът на Нежен звън. Започнало голямо търсене. Не останало листо, под което да не проверил Дракона. Нямало хралупа, в която да не надникнал, но малката фея изчезнала. Сякаш потънала в земята. Натъжил се последният дракон, трите златни люспи се зацапали, не можел нито да спи, нито да яде. Отслабнал, залинял и станал зъл.
 
А в това време, Нежен звън понесена от ураганния вятър, попаднала в едно Водно царство. Сред безкрайна синя вода растели тръстики, над тях прелитали водни кончета, яздени от елфи. Разноцветни пеперуди пърхали с криле и се носела прекрасна песен на сирени. Малката фея Нежен звън останала очарована. Решила, че е попаднала в приказен свят и започнала да се оглежда за място, където да си направи дом. Толкова хубаво било Водното царство. Съвсем различно от тъмните гори Тилилейски, тъкмо като за феи.
 
Съвсем скоро Нежен звън се запознала с един брадат воден дух, с няколко водни паяка и две морски кончета. Те й помогнали да си построи малка къща сред тръстиките. Всичко било чудесно до есента. А тогава, както всички знаят, птиците отлитат на юг. И ето, че една късогледа чапла се заблудила по пътя си и кацнала във Водното царство, точно пред къщичката на малката фея. И понеже нищо не виждала, чаплата без да иска съборила с клюна си Нежен звън във водата. 
 
- Госпожо чапла – проплакала феята – можете ли да ме извадите от водата. Не мога да плувам!
- Кой говори? – чаплата се огледала, но така и нищо не видяла.
- Тук, долу съм! Точно до левия ви крак – викала с всички сили Нежен звън.
- Чаплата се навела и случайно хванала с клюна си малката фея.
- Много благодаря, госпожо чапла! Къде отивате?
- На юг, момиченце – делово отговорила чаплата и продължила да крачи на север.
- Бъркате посоката! Юг е на обратната страна.
- Не ми се бъркай! – сопнала се късогледата птица – Знам си! Идвам от гори Тилилейски и повече няма да се върна там! А те са точно зад гърба ми.
 
Като чула за гори Тилилейски, Нежен звън веднага се сетила за своя приятел Дракона. Започнала да разпитва чаплата и много се натъжила, когато разбрала, че той боледува от тъга. Веднага събрала нещата си и се приготвила да си ходи. На тръгване водният дух й подарил малка тръстикова свирка. Тя издавала толкова нежен звук, че дори и пеперудите плачели докато го слушат.
 
И така, всичко било готово, но Нежен звън не можела да стигне до Тилилейските гори пеша. Било много далечно място. И точно тогава северния вятър се съжалил над нея, леко подухнал, повдигнал я във въздуха, завъртял я и я оставил точно на гърба на Дракона.
 
Срещата била толкова бурна, че никой не може да я опише, но накрая всичко завършило добре, защото Нежен звън засвирила на флейтата и Дракона заспал спокойно. През това време феята излъскала и полирала трите златни люспи и те заблестели като слънца.
 
Щастливият край на всяка история е съпроводен от музика. В гори Тилилейски може да чуете песента на първата флейта, защото Нежен звън свири по всяко време и до ден днешен.
 

bileti

Със съдействието на

В партньорство със

Основен спонсор

Template Settings

Color

For each color, the params below will be given default values
Yellow Green Blue Purple

Body

Background Color
Text Color

Footer

Select menu
Google Font
Body Font-size
Body Font-family
Direction