Той се вдъхновявал от истории, в които любовта и доброто са подложени на големи изпитания, но накрая побеждават над силите на злото. Затова и трите балета на Чайковски са по приказни сюжети („Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“).
През 1890г. композиторът получил поръчка да напише балет по разказа „Историята на една лешникотрошачка“, написан от френския писател Александър Дюма (баща) – автор на прочутия приключенски роман „Граф Монте Кристо“. Сюжетът на разказа бил взет от приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман ( за по- кратко името му се изписва само с инициали Е.Т.А. Хофман) „Лешникотрошачката и царят на мишките“. В нея се разказвало за едно малко момиче, което получава като подарък за Коледа дървена играчка – лешникотрошачка с форма на войник. Когато всички отиват да спят след празничната вечер, се случва нещо необичайно – куклите и играчките в стаята й оживяват и започват да воюват с армията на сивите мишки, предвождани от Мишия цар. Лешникотрошачката се превръща в красив принц, който отвежда момичето на пътешествие в приказната Страна на сладкишите.
По време на работата си Чайковски трябвало да се съобразява с изискванията на балетмайстора Мариус Петипа за темпото и подреждането на музикалните номера. Това не му допадало много и той започнал да съжалява, че е приел поръчката. Най-много бил недоволен от промените в сюжета на оригиналната приказка, която много харесвал.
Заради пътуванията си във Франция и САЩ той завършил балета по-късно от уговорения срок. Премиерата му се състояла на 6 декември 1892 г. в Марийнския театър в Санкт Петербург. Композиторът така и не останал доволен от произведението си и смятал, че на зрителите ще им бъде скучно. В действителност, „Лешникотрошачката“ е една от най-популярните балетни постановки. В навечерието на всяка Коледа тя се изпълнява във всички големи оперни театри по целия свят.
Захарни фантазии в „Лешникотрошачката“
Всички обичаме да похапваме повече сладки неща по празниците, а в приказката на немския писател Е.Т.А. Хофман е пълно с вкусни изкушения. В Страната на сладкишите реката е от лимонада, пътеката от нуга, езеро - от розова вода. Столицата й се нарича Конфитюренбург, а в нея се намира Марципановият дворец. Приказните герои също носят имена на сладкарски изделия. В миналите години тяхното приготвяне отнемало много време и затова били високо ценени. Захарната фея е наречена на бонбоните – дражета. Нейният принц е с не толкова романтично име – Коклюш, и олицетворява сладък сироп против „магарешка“ кашлица. Характерните танци в трето действие са посветени на шоколада, кафето и чая – те също са били екзотични и скъпи продукти за времето си.
Любопитни факти
Знаете ли, че…….
- Според една немска легенда, лешникотрошачките носят късмет и пазят дома. Затова често ги подарявали на децата за Коледа.
- „Танцът на Захарната фея“ е много характерен с нежната мелодия на инструмента челеста, избретен в края на 19 в.. Чайковски е първият значителен композитор, който го използва в произведение за голям симфоничен оркестър. Той чува инструмента за първи път през 1891 г. в Париж и е толкова очарован, че моли издателя Пьотр Юргенсон да закупи един специално за постановката на балета. Тази новост се пази в тайна до последния момент преди представленията, за да не бъде изпреварен от друг композитор.
- Балетмайстор е човекът, който отговаря за подготовката на балетните спектакли. До началото на 20 век балетмайсторите били натоварени с още повече отговорности. Те изпълнявали функцията на артистични директори на балетните състави, поръчвали написването на нови балети и създавали хореографията на танците.
- Най-голямата кукла на Лешникотрошачката, използвана в балета, е била направена в Германия и е била висока повече от 10 метра.
- Писателят Е.Т.А. Хофман се е занимавал активно с музика. Публикувал е много музикални статии и собствени композиции. Докато бил на държавна служба във Варшава, той основал филхармонично общество и симфоничен оркестър. Дирижирал е оперни постановки в театрите в Бамберг, Берлин, Лайпциг и Дрезден. Смятал се е за композитор, но днес е известен основно като писател.
