Камий Сен-Санс

Знае се, че Камий Сен-Санс не е мечтаел да остане в историята на музиката точно със зоологическата фантазия Карнавал на животните

Ала по ирония на същата тази история той остава в нея главно с това произведение, към което се е отнасял общо взето като към незаконно или поне нежелано дете. Сен-Санс, виртуозен пианист – но и виртуозен композитор, човек за когото музикалната теория едва ли е имала тайни, астроном-аматьор (колега на друг Камий – Фламарион), гастроном, пътешественик, писател, математик и филолог,автор на над сто опуса (168, за да сме по-точни) е привърженик на високия стил в изкуството; на академичното умение, на приемствеността, човек на традициите. Трябва само да се сетим за лиричната трагедия Самсон и Далила, за раздиращо-патетичния Трети цигулков концерт, за грандиозната Трета симфония (с орган), Танц на смъртта, Септет… как се случва така, че достолепният маестро прави неочаквана крачка далеч встрани от този възвишен път?


Църквата "Сейнт Мери" в Париж, в коят Сен-Санс е органист между 1853 и 1857 г.

 

През 1885-6 Сен-Санс предприема турне в Германия; турнето е увенчано с провал. Съкрушеният артист се оттегля в глухо австрийско селце за да лекува нанесените на композиторското му самолюбие рани. Резултат от лечението – а навярно и част от терапията! - е партитурата на „зоологическата фантазия“ Карнавал на животните, с която композиторът се завръща в Париж.

Самият жанр зоологическа фантазия е, както се сещате, доста необичаен, особено в епоха, в която пламенният някога романтизъм все повече навлича академична тога и застива в позата на единствено правилен. Сен-Санс от самото начало смята пиесата за нищо повече от майтап, отдих и каприз на духа, за което заявява в писмо до издателя си Дюран. Съобщавайки, че е отложил довършването на Трета симфония заради зоологическата фантазия, той се извинява с думите, че това е нещо само за забава, предназначено за изпълнение на карнавала на Заговезни. Смята се, че Сен-Санс е предназначил пиесата за изпълнение от неговите студенти в ÉcoleNiedermeyer. Така или иначе частната премиера се състои именно на Заговезни, 9 март 1886 на ежегодно организираните от челиста Шарл Льобук увеселителни приватни концерти. Второто, също така закрито изпълнение е на 2 април в дома на голямата певица Полин Виардо-Гарсия в присъствието на 75-годишния Ференц Лист.


Ференц лист - пощенска картичка до Г. Фуре

 

Въпреки успеха на тези изпълнения и слуховете, плъзнали из обществото за тази куриозна пиеса, Сен-Санс твърдо държи тя да не се изпълнява публично и да не бъде издавана приживе. Очевидно е смятал, че това може да подрони репутацията му на сериозен творец, а вероятно се е опасявал от това да не би някои видни тогавашни музиканти да не се разпознаят сред карнавалните маски. Освен зоологическа фантазия и фонтан на остроумие и изобретателност, Карнавалът е и доста пикантен сатирически памфлет: какво струва само включването на пианистите към животинския свят или цитирането на Росини в част, наречена Изкопаеми? (а и дали кокошките и магаретата са просто кокошки и магарета, а не човешки типажи и поведения).Пък не е съвсем изяснен въпросът дали тук животни се маскират като музиканти или обратното и какви са взаимоотношенията на зоологическия свят и музикантския цех… Спокойно може да се проследи и връзката на Карнавала с такъв жанр като бестиария (bestia-звяр, животно), средновековен сборник с илюстрирани текстове, в които се описват различни животни, в това число и фантастични, главно с алегорични и нравоучителни цели.


Началната страница на ръкописа на "Изкопаеми", с илюстрация, дело на Сен-Санс

След преселването на Сен-Санс в по-добрия свят през декември 1921, партитурата е издадена и се състои дългоочакваното първо публично изпълнение на 25 февруари 1922 под диригентството на Габриел Пиерне. От този момент нататък, Карнавал на животните е признат и любим шедьовър, радост и тънко забавление за музиканти и любители, за възрастни и за деца.


Прощалният концерт на Сен–Санс. 1913 г.

Въведение и Кралски марш на лъва:
Чуй откъс тук

След тремолото на двете пиана, струнните влизат с фрагменти от главната тема, нещо като протягания и леки ръмжения, глисандо в целия клавирен диапазон сякаш вдига завесата… и ето Марша, помпозно мароканско-алжирско, повече султанско, отколкото кралско  шествие с неизбежните фанфари. Ясно се чува и лъвското рикание, илюстрирано чрез застрашителни хроматични триоли в двете пиана.

Poules et Coqs – Кокошки и петли:
Чуй откъс тук

Кларинет, цигулки, виола, пиано. Натрапчиво повтарящи се тонове, изобразяващи кудкудякане (цигулки в канон) сапрекъсвани от имитация на кукуригане (пиано и кларинет). Като музикален език пиесата спокойно може да принадлежи и на ХХ век. „Кокошият мотив“ пък е заимстван от клавесиннатапиесаLa Pouleна Жан-Филип Рамо, не е изключено и влияние от Симфония №83 Кокошката от Хайдн.

Hémiones (animaux véloces) – Антилопи (бързи животни):

Двете пиана в унисон препускат през клавиатурите си, издигайки и спускайки се стремително в някаква тревожна суетня. Неуморна виртуозност: как се постига тя ще видим в частта Пианисти.

Tortues –Костенурки:
Чуй откъс тук

Една от най-смешните части в музикалната история. Комизмът тук е на гърба на и за сметка на Жак Офенбах. Най-бавното животно е портретувано чрез пародийна употреба на два цитата от оперетата Орфей в Ада: Partons, marchons, la, la, la и свръхизвестния свръхбърз кан-кан, всъщност – Адски галоп. Темите на Офенбах са разглеждани сякаш през времева лупа и звучат три пъти по-бавно от оригинала; цялата,усложнена в сравнение с първоизточника хармонична структура е изложена в пулсиращите триоли на пианото, които са в приятен и още повече размиващ времето ритмичен конфликт с осмините в струнните инструменти. Застрашително бавния адски галоп на костенурките.

Eléphant– Слон:
Чуй откъс тук

След най-бавните животни, идва ред и на най-голямото: Контрабас…, пардон – Слонът. Грешката е правилна, слонът бива изобразен от контрабас, акомпаниран от пиано. Тук обект на пародия е Ектор Берлиоз, чийто Танц на елфите от Проклятието на Фауст се свири 4 октави по-ниско, вместо от пърхащи флейти – от тромавия контрабас. Важен, старателен и тържествен той сякаш изпълнява акробатичен номер на циркова арена, пристъпвайки с тежките си стъпала. Като допълнение се чуват и намеци за една друга ефирна и стремителна музика – Скерцото от музиката на Менделсон към Сън в лятна нощ.

Kangourous– Кенгури:
Чуй откъс тук
Как другояче да се изобрази кенгуро освен чрез забележителните му подскоци? Точно това правят двете пиана: подскоците постепенно се забързват, става все по-големи, след което намаляват честотата и височината си. И кенгурото може да се измори.

Aquarium–Аквариум:
Чуй откъс тук

В тази част е забележително присъствието на редкия инструмент стъклена хармоника, който представлява ред шлифовани стъклени кръгове, наредени на нещо като дървен шиш, които се въртят, полупотопени във вана с оцет и вода. Докосвани с пръсти, тези кръгове издават нежно виещ, небесно-нереален звук. За жалост, този инструмент, много обичан от Моцарт днес е почти забравен и се замества от челеста или глокеншпил. Музиката тук е почти импресионистична, чуваме и виждаме стремителното, плашливо движение на рибките в аквариума, бавното движение на шлейфовете им и на водораслите, трептенето на водата, мехурчетата кислород.

Personnages à longes oreilles – Дългоухи персонажи:
Чуй откъс тук

Описателно име зад което се крие магарето, разбира се. Но и да имаме съмнение кои са тези персонажи с дълги уши, чудесно имитираното от двете цигулкови партии „И-ааа, и-ааа…“ ни убеждава кой е портретуван тук. А може би някой конкретен инатлив оркестрант?

Le coucou au fond des bois – Кукувица вдън гората:

Една странна, красива и крайно пестелива в средствата си пиеса. Бавно развиващ се хорал в пианата, върху чийто фон кларинетът  отчуждено произнася своето „ку-ку“

Volière – Птичи кафез:

Птичка, или птички, пърхащи в голяма клетка, която на френски се нарича voliere. Птичките по френски оживено бърборят с крилата и човките си, а бедният флейтов виртуоз усилено пърха с езика и пръстите си за да може да ви изсвири тази чудесна, но съвсем не лесна пиеса; пърхането, чуруликането, пируетите във въздуха носят чудното усещане за волност. На слушателите, разбира се, не на флейтиста.

Pianistes– Пианисти:
Чуй откъс тук

Какво е това – дружески шарж, злостна карикатура или просто скица от натура, подслушана през отворените прозорци на упражняващи се клавирни виртуози? Стъпалата към Парнас са всъщност еднообразни до лудост упражнения, понякога в терци, които водят или до съвършенството – или до съседски войни. Към края на частта струнните дружески предлагат подкрепата си на упражняващите се. Repetitioestmater studiorum.

Fossiles–Вкаменелости (Изкопаеми): 
Чуй откъс тук

Парад на различни композитори, остроумен, великолепен колаж от теми, стилове, техники, епохи. Различните персонажи надничат неочаквано през различни процепи; зародило се фугато внезапно приключва безславно с цитат от Ah, au clair de la Lune (“Mon amiPierrot”), ксилофонът – една от редките му употреби по онова време – изтраква тема от Танц на мъртвите от самия Сен-Санс, като че ли скелет весело раздрънква карнавални кости; Чува се песенчицата Ah! vousdirai-je, Maman; като главна вкаменелост тук се появява цитат от арията на Розина от Севилския бръснар. Странното е, че повечето „изкопаеми“ са съвременници на самия композитор. Ех, така минава световната слава, както са казвали древните. Вкаменелости.

Le Cygne–Лебедът:
Чуй откъс тук

Лиричната сърцевина на Карнавала и единствена пиеса от негo, която Сен-Санс е сметнал за достойна да бъде публикувана и изпълнявана публично. Красивите дъги на мелодията имат за образец нежните параболи на лебедовото тяло, а леките набраздявания на водната повърхност са поверени за изобразяване на двете пиана.

Finale– Финал:
Чуй откъс тук

И ето – финал. Финалът започва както първата част, заплашвайки с повторение на цялата пиеса. Но внезапно напрежението се разразява във весел канкан – този път собствен, а не заимстван е в нормално, а не костенурчо темпо. Във вихъра на танца, развели рокли, размахали крака бързо се мяркат предишни карнавални маски – антилопи, „персонажи с дълги уши“, кокошки с кавалерите им, кенгура…

Карнавалът свърши, маските паднаха. До-мажор! Завеса!

Със съдействието на

В партньорство със

Основен спонсор

Template Settings

Color

For each color, the params below will be given default values
Yellow Green Blue Purple

Body

Background Color
Text Color

Footer

Select menu
Google Font
Body Font-size
Body Font-family
Direction