Портрет на Чайковски

Портрет на Чайковски - Дете от стъкло

С участието на Ана Пападопулу /актриса/, Оркестър на Софийска филхармония, Максим Ешкенази /диригент/;

Със специалното участие на Владимир Карамазов

Превод: Владимир Полеганов
Адаптация сценарий: Александър Чобанов
Mултимедия: Иван Юруков

 

  • Портрет на Чайковски

    Автор: Н. Д. Кузнецов

 

Проектът на Джоузеф Хоровиц „Портрет на Чайковски: Дете от стъкло” ще ви срещне с великият руски композитор Пьотр Илич Чайковски и неговата последна творба, ненадмината по сила и до днес - Шеста симфония „Патетична”.


Връх в симфоничното творчество на Пьотр Илич Чайковски, тази симфония е пророческа и уникална по дълбочината и искреността на себеразкриването. В едно свое писмо авторът признава, че е вложил в нея цялата си душа и че „тя е наситена с лични чувства и нерядко, докато я композирах, плачех. ” В тази симфония Чайковски изобразява действително целия си живот и в нейните части може да се проследи и неговия житейски път – възходите и паденията, надеждата и отчаянието, любовта и омразата.


Завършена само девет дни преди неочакваната кончина на композитора, тази симфония има тайна програма, която той не споделя с никого, но музиката й говори сама – това е ЖИВОТЪТ. Трагичният разказ за живота на Човека със сложните обрати, борби и накрая – неизбежния край.


Защо Чайковски е наричан от близките си „дете от стъкло”? За какво разказва музиката на Чайковски? До каква степен тя включва психологически или биографичен разказ?


Aна Пападопулу, Максим Ешкенами и Софийска филхармония ще ви поведат на незабравимо пътуване в живота и музиката на Пьотр Чайковски.

Специална роля в мултимедийната част на проекта е отредена на Владимир Карамазов.



Зала „България”
Цена на билета: 8 лв.
Билети на касата на зала „България”1000 София, ул. „Аксаков”1
тел.: 02/987 76 56, работно време: 09:00 – 22:00 часа
www.ticketplus.bg

 

Пьотр Илич Чайковски – Симфония №6 “Патетична”


автор: Драгомир Йосифов

Известно е фаталното, „финално“, значение на числото девет, отнесено към броя симфонии, композирани от даден автор. „Девети“ са последните симфонии на Бетовен, Шуберт, Дворжак, Брукнер, Малер (Десета недовършена). Шестицата – огледалното отражение на числото 9 е дори още по-зловеща – символно натоварена в тройната си поява като число на антихриста.

 

 

Шест симфонии е създал високоплодовитият Паул Хиндемит, също шест – Бохуслав Мартину; шест са написаните от Константин Илиев; с написаната на 80-годишна възраст Шеста симфония приключи пътя си на симфоник и Лазар Николов. Големият изразител на симфоничните „страсти“ на ХХ век Дмитрий Шостакович успя да напише 15 (6+9) симфонии… Не ми се иска нумерологически да се вглъбявам още и още в отношението между числото 6 (и огледално производното му 9) и смъртта, и последната граница. Но как да избегнеш тази връзка, мислейки си за последната номерирана симфония на Пьотр Илич Чайковски? Писана в последната година на живота му, с премиера на 16 октомври 1893, премиера, която сякаш е преамбюл към и предупреждение за кончината на композитора, настъпила едва 9 (девет!) дни след датата на премиерата.


Всъщност нищо не е предвещавало смъртта на Чайковски – в разцвета на жизнените си сили и на таланта си, обвеян от слава, признат, търсен, съществувала е буквално жажда за музиката му. Но всичко е предвещавало края в музиката на тази Шеста, последна симфония – езикът й, особената й структура; закодираните в риторични фигури знаци на печал, траур, резигнация, прощаване; цялостният характер на равносметка, на сумиране на живота, преди напускането му. Споменах по-горе жажда за музиката на Чайковски (по това време той е наистина en vogue). Публичната реакция след премиерата смесва въпросната жажда с немалка доза недоумение. С тази симфония се случва нещо странно! Не е като да не се харесва, но събужда някакво недоумение. Що се отнася до мен самия, то аз се гордея с нея повече, отколкото с която и да е друга моя творба (из писмо на композитора до неговия издател Юргенсон, датирано 18. Х. 1893, т. е. – два дни след премиерата).


Симфония с бавен, трагичен финал? Симфония с катастрофална кулминация още в първа част? Валс в 5/4, вместо обичайните 3/4 (един валс, който може да бъде възпприет и като alla zompa (накуцващ), и като неудържимо устремен в ритмичното си разгръщане)? Микс от скерцо и бърз марш като трета част – и натрапчив, и зловещ, и вулгарно триумфален, изминаващ пътя от едва доловима инструментална скоропоговорка (една своеобразна парафраза на „арията на клеветата“) до грохота на себеутвърждаването/себеразрушението (по странен начин етосът на тази част напомня за „Шествието към ешафота“ от 63 години по-рано написаната Фантастична симфония на Ектор Берлиоз). Съвсем закономерно след пределно гръмкия триолов удар, с който завършва маршът-скерцо, струнните изригват неописуемия вопъл, който пък оповестява началото на последната част: Но прокънтя цяла земя от жалбен вик, както казва Есхил в Първа антистрофа от „Прикованият Прометей“.


За намерението си да бъде напълно неприкрит в Шеста симфония, Чайковски заявява в едно свое писмо до Владимир Лвович Давидов - "Свикнал съм и няма да се удивя, ако охулят или недооценят тази симфония – няма да е за първи път. Но аз положително я смятам за най-хубавото и, особено – най-искреното свое произведение. Обичам я така, както не съм обичал нито едно от музикалните си чеда.”


Но кой е Владимир Давидов, името на когото е тясно преплетено с историята на Шеста симфония?


Вл. Л. Давидов (със семеен прякор Боб) е племенник на П. И. Чайковски, син на сестра му Александра. Не просто племенник, а любим племенник – Боб Давидов от дете проявява художествени наклонности – рисува, занимава се с музика под грижливата, дори твърде грижлива опека на вуйчо си. Не просто племенник, а всъщност син, нерОден син, един вероятно мечтан, но невъзможен син. Отношението на композитора към Боб, посвещенията на съчинения – най-главното сред тях – Шеста симфония, завещанието, което прави племеника главен наследник не само на материалното имущество на композитора, но и на духовното му наследство, факта, че след смъртта на Чайковски, Владимир Давидов прекратява кариерата си на офицер и става управител на дома-музей в град Клин – всичко това говори за едно истинско бащинство, на което е отговорено със синовно отношение.


Посвещението на този трагичен прощален опус на един съвсем млад човек поражда въпроси. Явно е, че с това посвещението Симфонията придобива специално значение на сбогуване, прощален подарък, скрито – и не дотам – послание, завещаване на себе си на най-близък, предупреждение. Вероятно и на едно специфично memento mori, отправено към млад човек в разцвета на сили те си – впрочем memento mori, „помни, че ще умреш“ е предупреждение именно към млади и силни хора; това е римската традиция. В този смисъл “Патетична” симфония е едно много лично послание (но и ехо към много хора - та нали след Бетовен симфонията търси множеството, обръща се urbi et orbi, към„града и хората“).


Да не забравяме, че Чайковски нарича симфонията свое „най-хубаво и, със сигурност – най-искрено“ произведение. Много неща говорят за това, че за композитора между най-хубаво и най-искрено стои знак за равенство. Искреността за Чайковски е особена категория, както впрочем и за целия край на ХІХ век; искреност, твърде различна от тази при ранните романтици, още по-различна от искреността при рококо-епохата, и вече пък съвсем различна от кокетната искреност на сантименталното изкуство от от ХVІІ век. Искреността тук е неприкритост, незашифрованост на битието – или както казва Арнолд Шьонберг за Малер – „оголен ландшафт на душата“. Искреността в края на ХІХ век вече предвещава крясъка на последвалия експресионизъм, крясъка на задалата се война. Но все още тук този крясък е примесен с маланхолия, печал, с това, което на руски език се нарича „тоска“ – унила печал, съжаление. Да си „искрен“ за Чайковски означава да изговаряш – музикално, естествено – обществени табута.


Такава тема табу във високоорганизирания, йерархически подреден свят на късната буржоазна епоха е темата за смъртта. Темата за човешкия край, и то в цялата й непонятност и същевременно жестока простота. С Шеста симфония композиторът открито нарушава това обществено договорено табу. При това тук даже не става дума за смъртта като отвъдност, като нещо все пак поетично, като небитие; в кодата на финала звуково е показано самото умиране (verenden, „мрене“) – в тихите спазми на контрабасите, в тихия хармоничен гърч на медния хорал преди кодата – изкривен спомен за „Со святыми упокой“ от първата част – също в медни инструменти; в много тихата катастрофа, оповестена от единствения удар на големия там-там.


Внимателният поглед ще открие навсякъде в тази музика разпръснати знаците на траура: интонациите на въздишка – sospirandi, низходящите мелодични фигури – katabasis, предшествани обикновено от страстни възходящи секвенции – anabasis. Катабазис представлява басовата линия и на темата от Марша-скерцо (тази линия – една низходяща гама сол мажор – дословно повтаря темата от Па-де.дьо из „Лешникотрошачката“). Катабазис е началото на траурната финална част, катабазис е и басовият ход на си мажорната, примирена кода на първа част. Катабазисът символизира слизането в подземния свят при древните гърци, от чието риторическо изкуство и извеждаме до днес тази фигура на снизхождането. В самото начало на симфонията линията на вторите контрабаси ясно и безпощадно очертава това, което бароковото учение за ритиричните фигури определя като passus duriusculus. Същността на този „твърд“ или „тежък“ ход е в постепенното хроматично запълване в низходяща посока на даден интервал, обикновено кварта. Етосът на фигурата е болезнен, дори трагически неотвратим. Бах често използва тази фигура за да изобрази Христовите мъки, кръстния ход, да речем в Cruzifixus от Високата Меса в си минор. Музиката на Шеста симфония е е изпълнена и с похвата abruptio – прекъсване, внезапен разрив на музикалното изказване – този похват с особена настойчивост е приложен в първа част и във финала.


Във връзка с това, което пиша тук за употребата на звуковите символи от Чайковски, звукови символи основно от репертоара на бароковата реторична теория, трябва да спомена нещо. На непосветения, наивен слушател може би му се струва, че целият този трагизъм, за който става дума се излива едва ли не със скоростта на мастилото направо от т. нар. сърце на композитора, цапайки листовете с разчертани петолиния. Едва ли е така.


Непосредствено е въздействието на музиката. Съчиняването й обаче е по-сложен, архисложен процес. Едно изказване (било то и музикално) трябва да бъде първо отчетливо ясно на самия изказващ се. Яснотата също не е дар свише, яснотата също е процес – в него участват много деятели – паметта, въображението, мярката, съобразяването, конструктивното усещане.


Ето защо, ако за момент се отстраним – а това е много трудно! – от сантименталната, емоционална същност на Симфония №6 и погледнем рационално към нейната формална конструкция, както и към морфологията на езика й, то ще забележим много възхитителни композиционни детайли. Няма смисъл да посочвам всички, но ще се спра на някои. Постройката на творбата в две арки: малка – средните две части, голяма – първа част-финал. Заедно с това Валсът може да се смята като една голяма кода на първата част, а марш-скерцото – като разширен преамбюл към четвърта част – тоест между второ и трета част минава ос на огледална симетрия. Още един поглед към цялостната форма допуска разделянето на симфонията на два дяла: условно казано Битие (първите три части) и Не-битие – финал. По сходен начин по-късно (или по почти същото време) структурира някои от симфониите си Густав Малер – например ІІІ и V, където реалният брой на частите не съвпада със смисловото им обединяване в „раздели“ (abteilungen). При един страстно/безпристрастен поглед става ясно, че тази симфония е колкото раздиращо, патетично разголване, толкова и блестящо „самодвижение на музикални образи“ както казваше Едуард Ханслик, този яростен противник на извънмузикалното.


Що се отнася до състава на самия музикален език, до морфологията му, то в една своя чудесна лекция големият Ленард Бърнстейн показа и доказа, че този език е строг и пестелив почти както при Бах или при някой квартет на Барток. Като основни градивни елементи той извежда интервала кварта и гамовидните движения – последните включват описаните по-горе реторични фигури. Наистина най-често интерваловата рамка на темите е в обем на кварта – или на съчленени кварти – или на обръщението на квартата – квинта. С квинта започва самата симфония, с обем квинта е тамата на фагота от встъплението, цялото първо Алегро е триумф на квартовите конструкции, от две възходящи кварти се състои горчиво-просветлената тема на кодата; оголено квартова е темата на марша в трета част; в квартов обем е и началната тема-ламенто на финала (със засягане на съседни тонове)…


Нека спрем тук. Всеки анализ на едно наистина велико произведение на изкуството е същностно безкраен. Анализът помага, анализът увлича, анализът повдига завеси, анализът учи.


Но истинското разбиране е в слушането. И във вглъбяването в тази истина, към която музиката ни приобщава…


 

Образователни материали

П.И. Чайковски:
биография

П.И. Чайковски:
Ранни години

П.И. Чайковски:
Музикална кариера

П.И. Чайковски
Професионално развитие

П.И. Чайковски
Личен живот

П.И. Чайковски
Години на слава

Джоузеф Хоровиц:
Автобиография

Концерт "Портрет на Чайковски - Дете от стъкло"

Максим Ешкенази, диригент, живее и работи в Лос Анжелис и отдава голяма част от енергията си на работата с млади музиканти. Той е музикален директор и диригент на Камерния оркестър, Музикален директор и диригент на Симфоничния оркестър на училището за сценични изкуства Колбърн, както и асистент диригент на Оркестъра на Консерваторията Колбърн.

 

  • Максим Ешкенази

    Love Story, Фортисимо Фамилия

 

Ана Пападопулу,четец, е една от най-обичаните български актриси. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Данаилов през 2000 г. Три години по-рано дебютира в Народния театър с ролята на Ана в „На дъното“ от Максим Горки. Сред постановки, в които е играла са „Рибарят и неговата душа“ и "Пиеса за бебето" в Театър 199, „С любовта шега не бива“, „Домът на Бернарда Алба“, „Пушката ще гръмне след антракта“ и др.

Ана е неотменна част от екипа на Фортисимо Фамилия от самото създаване на програмата, и след запомнящите се роли в "Love story", "Приказки за Валдхорна" и актуалното й участие в "Приказки за Цигулка", сега ще я видим в ролята на четец в проекта "Портрет на Чайковски: Дете от стъкло".

 

  • Aна Пападопулу

    Приказка за Валдхорна

 

Владимир Карамазов е един от най-обичаните и популярни актьори на Народния театър. Влязъл е под кожата на Казанова и още редица герои от световната литература. Напоследък освен на обичайната му сцена можем да го гледаме и в Сатиричния театър, където заедно с най-добрите си приятели - Захари Бахаров и Юлиан Вергов, изнася постановката АРТ. Актьорът вече бе част от екипа на Фортисимо Фамилия в миналогодишния спектакъл "Приказка за Симфоничния оркестър", а в "Портрет на Чайковски - Дете от стъкло", му е отредена специална роля в мултимедийната част на проекта.

 

  • Владимир Карамазов

    Приказка за Симфоничния оркестър

 

Иван Юруков завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2005 г. е в трупата на Народния театър. През този театрален сезон участва в спектаклите „Престъпление и наказание”, „Балът на крадците”, „Идеалният мъж”, "Осъдени души", „Мизантроп”, „Полет над кукувиче гнездо”, „Слуга на двама господари”.

Иван е неотменна част от екипа на Фортисимо Фамилия, а в "Портрет на Чайковски - Дете от стъкло" е автор на мултимедийната част на спектакъла.

 

  • Иван Юруков

    Приказка за Малкия принц

 

ЕКИП

Максим Ешкенази

Създател на
Фортисимо Фамилия

Самуил Владимиров

Маркетинг и Реклама
P: +877 678 703

Елена Мошолова

Връзки с медии
pr@fortissimo.bg

Драгомир Йосифов

Автор материали
"Портрет на Чайковски - Дете от стъкло

Аудио и видео файлове

Симфония No.6
в Си Минор

Виж видео файл

Лебедово езеро, оп.20
Виж видео файл

Лешникотрошачката
Виж видео файл

Ромео и Жулиета-Фантазия, Овертюра
Виж видео файл

Симфония No.5
в Ми Минор

Виж видео файл

Симфония No.4
във Фа Минор

Виж видео файл

Концерт за Цигулка
и Оркестър, оп. 35

Виж видео файл

Серенада за струнен оркестър
Виж видео файл

Концерт за пиано и оркестър No1
Виж видео файл

Увертюра 1812 година
Виж видео файл

Концерт за Виолончело
част 3

Виж видео файл

„Спомен за скъпо място“
3 пиеси за Цигулка и Пиано

Виж видео файл

„Спомен за Флоренция“
струнен секстет, op. 70

Виж видео файл

"Годишни времена"
опус 37b

Виж видео файл