Моцарт и Малкия Ото

Моцарт и Малкия Ото

С участието на Герасим Георгиев - Геро /актьор/, Станимир Гъмов /актьор/, Ясен Енчев /солист обой/, Стефан Врачев /солист пиано/, Красимир Костадинов /солист валдхорна/, Максим Ешкенази /диригент/;
Сценарист: Александър Чобанов

 

  • Портрет на Волфганг Амадеус Моцарт

    Автор: Луи Кароши Кармонтел

 

Кой е Малкия Ото? Какво търси в света на Моцарт?


Това са все въпроси, отговорите, на които ще разберете на първия ни концерт от новия ни цикъл за композиторите.


Децата ще се запознаят не само с музикалното творчество на Моцарт, но и ще научат много интересни и факти от живота му. Водени от приказния герой Малкия Ото, малчуганите ще бъдат изпратени назад във времето, когато е живял великият композитор. Там обаче се крият и много изненади, които малчуганите ще открият заедно с Малкия Ото.


Когато към всичко това прибавим присъствието на диригента Максим Ешкенази, солистите от Софийска филхармония и актьорите Станимир Гъмов и Герасим Георгиев - Геро, се получава много забавна история, озвучена с прекрасната музика на Моцарт. Сценарист е Александър Чобанов.


Заповядайте на началото на един нов цикъл за нас, в който децата ще бъдат потопени в света на най-великите композитори – началото е с Моцарт на 1 ноември в зала “България” от 11:30 часа.


Всички концерти от програмата "Фортисимо Фамилия" се случват с подкрепата на фондация "Америка за България".


Зала „България”
Цена на билета: 6 лв.
Билети на касата на зала „България”1000 София, ул. „Аксаков”1
тел.: 02/987 76 56, работно време: 09:00 – 22:00 часа
www.ticketplus.bg

 

Волфганг Амадеус Моцарт


автор: Драгомир Йосифов

Чрез едно свое заглавие френската писателка Франсоаз Саган попита:
Обичате ли Брамс?
Никой обаче не пита: Обичате ли Моцарт?
Предполага се ясен и недвусмислен отговор. Ясните и недвусмислени неща са обаче често съмнителни. Моцарт е някак над въпросите, над харесването и дори изглежда над обичта. Моцарт е.

 

 

Това, че той е, издига човечеството в степен. Моцарт ни разкрива какви сме и заедно с това ни утешава, че сме такива. Безутешни. Рикардо Мути каза в едно интервю: Моцарт е доказателството, че Бог съществува. Бих добавил: и че Той е благ и милостив. Салиери (благодарение на Пушкин въздигнат в ранг „Анти-Моцарт”) казва в Пушкиновата малка трагедия „Моцарт и Салиери”: Ти, Моцарт, Бог си и сам не знаеш това. Салиери, разбира се богохулства.


„Ти, Моцарт ДО Бог си. А дали знаеш това...”


А дали ние знаем това? Мисля, че съвременниците му най-остро са усещали Това. Не ми се иска да кажа свръхестествено-то, понеже все пак нямаме мярка за „естествено”. Свръхестествено изглежда – по средните човешки мерки – това, че за 35 години интензивен живот, Моцарт съчинява над 600 музикални опуса – да си представим какво означава само изписването на такова количество партитурни страници! За самото композиране не говорим – безпогрешно, непоколебимо, суверенно, смайващо. Трябва да знаем, че голямата продуктивност в тази епоха не е била нещо съвсем необичайно – композиторите са работили именно като композитори – без да допълват скромните си доходи като файтонджии, хигиенисти или чиновници. Гладът за музика е бил голям и постоянен; жаждата за все ново и ново – огромна. Композиторът е бил не толкова „свободен художник” с пламнала глава, а по-скоро придворен доставчик на опери (главно опери!), симфонии, концерти, сонати, вариации, ариети, серенади, дивертименти и други високооктанови наслаждения и деликатеси.


Моцарт обаче е този, който не само красиво изпълва изобилното свободно време на публиката (вероятно това е била целта му, идеалът на достатъчно гулдени, заплатени за една композиция не му е бил чужд), но започва и да тревожи. Да вълнува, да смущава, да укрива бездни под нежно и безпогрешно съчетани звуци. Понякога дарбата е по-голяма от човека... гений ли, какво ли, го наричали (по Константин Павлов). Може би изглежда странно, но неговата музика е приемана от съвременниците му като „рязка”, „безстилна”, „с прекомерни контрасти”, „невъздържана” – това не са мнения на дилетанти, а на един от най-образованите музикални писатели и философи на епохата – швейцарецът Ханс Георг Негели. В една епоха, предпочитаща изтънченото, изкусното, естественото и пасторалното; епоха на ръба на катастрофата, Моцарт, не ще и дума, е стоял заседнал на гърлото със своите откровения за човека. Cosi fan tutte – Така правят всички („всички жени” – така е в точен превод). Това Моцартово заглавие може да стои като мото на цялото му творчество. Така правят всички, така правим всички... но има ухо, което чува всичко и всички, ухо, което преработва нашите падения и излитания в звуци – за да станем сами на себе си по-понятни. Полската поетеса Ева Липска пише в едно свое стихотворение: Инвестираха в ухото на Моцарт за да слушат буйния поток на песента. Умираха от същите въпроси.


Кои сме? Защо сме? Защо правим това?

Защо граф и графиня Алмавива съществуват без любов? Защо дон Джовани изпепелява тези, които докосва с безлюбовните си обятия? Защо дон Алфонсо причинява този ужас на щастливите двойки Фиордилиджи/Гулиелмо и Дорабела/Ферандо? (Как този безобиден стар табладжия става сатана?). Умира ли се от тези въпроси?

Естествено, че музика, която поставя тези въпроси е невъздържана, с прекомерни контрасти, твърде бурна, пък дори и безстилна. Когато седиш до Бог, въпросите за стила сигурно не са от голямо значение. Когато приживе седиш до Бог – „и сам това не знаеш”.

Всичко това би било непоносимо – ако трагичното не беше смесено с прошка. Miserere, Смили се, каквото всъщност е Contessa perdono, perdono, perdono - трикратното Простете, Графиньо, изпято от граф Алмавива в края на „Сватбата на Фигаро” е може би най-искрения зов за опрощение, излязъл изпод Моцартовото перо. Това не е изглаждане на една малка неприятност в графското семейство; това е от нас, от всички нас: Miserere nobis peccatoribus, Смили се над нас, грешните. Ето, това е Моцартовото – в една комедия, в един „безумен ден”, както е подзаглавието на пиесата на Бомарше, да помолиш небето за милост; чрез музика, пратена пак от там, от небето.


Не вярвам в унизителната теза за тялото Моцарт, в което свише се налива музика. За пасивното, мизерно тяло, от което нужни са само неуморните ръце – за да пишат, пишат... Вярвам в ускорението Моцарт, в свръхинтензивността Моцарт, чрез която преживяваме, както казваше съвременникът му поет и философ Имануил Кант „системи от системи, светове и светове”. Вярвам в образоваността Моцарт, в неговото всезнание – той е знаел цялата предшестваща го музика и е съдържал цялата музика, която ше дойде след него. Вярвам в това, че Моцарт не е изпълнявал унили мисии невъзможни, спуснати свише – нямал е време за тежки медитации. Той просто е съчинявал, като се е старал да е най-добър в това, най-усърден, най-жизнен, най-остроумен, най-бърз. Най-безмилостен в почти детски пълното си схващане на човека – и най-милостив. Моцарт все чертае смайващия хоризонт на музикално непостижимото. Всички сме ученици на Моцарт, е – в някаква много неявна форма. Вярвам в това, че част от нашето усъвършенстване, все-пак-развитие, е в това да постигаме музиката му. Понятното за неговите съвременници е непонятно за нас; там където те са чували шепота и рева на бездната, ние виждаме виенски Моцарт-бонбони и оперучени сладникави изображения. Но има хора, които неуморно актуализират трепета Моцарт – Николаус Харнонкурт, Ференц Фричай, Фрайбургският бароков оркестър, Рене Якобс, Гидон Кремер, Алексей Любимов, Глен Гулд, Клара Хаскил. Един от тях, може би най-главният – граф Харнонкурт смята, че музиката на Моцарт е лишена от универсалност, че е написана за да говори пряко на своите съвременници. Ето защо той неуморно, страстно превежда тази музика на езика на днешното. Трябва да признаем – едва ли разбираме тази бушуваща реч. Ние само и се наслаждаваме.

Навярно музиката на Бах, на Машо, на Окегем, на Хиндемит и Веберн няма да изчезне с изчезването на човека, с изтриването ни като следа по пясъка. Навярно музиката на Бетовен, Шуман, Малер, Шостакович ще изчезне заедно с човека – премного тя е свързана с него.

Но мисля, че сигурно музиката, която и ще изчезва, и ще пребъдва – както винаги е било с нея – музиката, която ще ни изпрати, оплаче, прости и развесели там, където (няма да) сме, това ще бъде музиката на Йохан Кризостом Волфганг Теофилус Моцарт.

 

Образователни материали

В.А. Моцарт:
биография

В.А. Моцарт:
Младежки години

В.А. Моцарт
и Йозеф Хайдн

В.А. Моцарт:
Сватбата на Фигаро

В.А. Моцарт
Творчески апогей

Произведения:
Творческо описание от Драгомир Йосифов

Концерт "Моцарт и Малкия Ото"

Максим Ешкенази, диригент, живее и работи в Лос Анжелис и отдава голяма част от енергията си на работата с млади музиканти. Той е музикален директор и диригент на Камерния оркестър, Музикален директор и диригент на Симфоничния оркестър на училището за сценични изкуства Колбърн, както и асистент диригент на Оркестъра на Консерваторията Колбърн.

 

  • Максим Ешкенази

    Love Story, Фортисимо Фамилия

 

В свободното си време Герасим Георгиев - Геро обича да играе и да гледа футбол, а сред театралните му роли са Робал в „Тестостерон" от Анджей Сарамонович, Марминех в „Старчето и стрелата" от Никола Русев, Еленче Вилотич в „Радован III" от Душан Ковачевич, Албер Ламар в „Шемет" от Жан-Жак Брикер и Морис Ласегр, Събин в „Характери" от Камен Донев, Хамлет в „Карнавал" от Камен Донев и др.

В живота и в театъра той е темпераментен и забавен, не мечтае за роли, а ги случва, така както ги усети със сърцето си.

Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Димитрина Гюрова. Играл е в театрите в Габрово, Сливен, Ловеч, Театър 199 "В. Стойчев", част е бил от трупата на Сатиричния театър. От 2011 г. е част от трупата на Младежкия театър, където играе в „Господин Балкански“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Някой го предпочитат …“, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кривите огледала“.

На телевизионните зрители е познат с ролята си на Карфиол Петров от шоуто „Пълна лудница” и като водещ на „Господари на ефира”, а преди това на „Монополи" по БНТ и „Горчиво" по бТV.

Ще направи своя дебют във ФОРТИСИМО ФАМИЛИЯ в „Приказка за Моцарт и Малкия Ото“ на 1-ви ноември, а Fortissimo Блиц за официалния сайт на Фортисимо Фамилия може да прочетете тук.

 

  • Герасим Георгиев - Геро

 

Станимир Гъмов е роден на 01.08.1974 г. в Стара Загора. Завършва Английската гимназия в родния си град, а после НАТФИЗ през 1997 г. в класа на проф. Лунгов със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър". Още във втори курс на Академията започва да играе в „Театър 13", „Театър Албена", а от 2001 г. досега е на щат в Столичния куклен театър. "Приказка за скитника крал" (с номинация за "Икар"), "Питър Пан", "История за чайка и банда котараци", "Боризмейко" и "Ние, врабчетата" са само част от постановките, в които участва. Можем да го гледаме и в мюзикъла "Аладин" в Музикалния театър.

Специалния Fortissimo Блиц за официалния сайт на Фортисимо Фамилия може да прочетете тук

 

  • Станимир Гъмов

 

Стефан Врачев е роден на 26.03.1963 г. в гр. Пловдив. От шест годишна възраст започва да свири на пиано при първата си преподавателка Стела Ослекова. По-късно завършва средното музикално училище в родния си град в класа на изтъкнатата педагожка Росица Иванчева. През периода от 1984 – 1989 г. следва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в гр. София със специалност пиано при известните клавирни педагози проф. Джулия и Константин Ганеви. От 1989 г. до момента е пианист на Софийската държавна филхармония.

Той печели награди от национални и международни конкурси за пианисти: лауреат е на националния конкурс “Светослав Обретенов” през 1982 г.; получава втора награда от националния конкурс “Лист – Барток”, проведен през 1989 г. в гр. София; награден е със сребърен медал, диплом и наградата на публиката от международния конкурс за пианисти и певци “Мария Калас” – гр. Атина през 1987 г.

Стефан Врачев от малък концертира самостоятелно в родния си град, а по-късно и в страната – първият му самостоятелен концерт е, когато той е едва тринадесетгодишен. Бил е солист на различни български оркестри, има различни концертни участия в страните Гърция, Италия, Великобритания, САЩ и много др.

Заедно със соловата си и оркестрова дейност, още от малък той проявява интерес към камерното музициране и концертира с изтъкнати наши и чуждестранни инструменталисти, участва в различни камерни ансамбли.

През последните няколко години насочва своето внимание и към популярните жанрове и електронната музика, прави аранжименти и създава произведения използвайки предимно електронни музикални инструменти.

 

  • Стефан Врачев

    Солист на Софийската филхармония

 

Ясен Енчев,солист Обой, е един от най-ярките български инструменталисти.

Изявява се активно като солист на Софийската филхармония, като камерен изпълнител с различни състави и формации, като солист на реномирани български и чуждестранни оркестри.

Талантливият музикант завършва Музикалната академия в гр. Цюрих, Швейцария, при проф. Томас Индермюле през 1994г. Паралелно с това завършва и Академията в гр. Нанси, Франция, при проф. Жан-Пол Ришар с Първа междурегионална награда.

Ясен Енчев се изявява и като композитор. Двете му творби за соло обой - „Следи от вятър“ и „Конкурсно соло“, посветени на неговия учител, проф. Индермюле, са публикувани от изд. „Нотисимо“ (Лион), а по-късно и от „А. Ледюк“.

От 1995г. Ясен Енчев е първи обоист-солист на Софийската филхармония.

 

  • Ясен Енчев

    първи обоист-солист на Софийската филхармония

 

Красимир Костадинов, солист Валдхорна, е млад музикант, част от корновата група на Софийска Филхармония. С широка усмивка е винаги готов да ти разкаже, че именно валдхорната е изобразена на онзи знак, който си виждал стотици пъти на пощенски кутии и пликове, но вероятно не си я разпознал.

С харизмата си Красимир е в състояние да те запали по музиката, която усеща като нещо повече от работа.

 

  • Красимир Костадинов

    първи солист-валдхорнист на Софийската филхармония

 

ЕКИП

Максим Ешкенази

Създател на
Фортисимо Фамилия

Светлина Терзиева

Директор
Фортисимо Фамилия

P: +877 330 704
svetlina2222@gmail.com

Александър Чобанов

Сценарист
Приказка за Моцарт и Малкия Ото

achobanov@gmail.com

Драгомир Йосифов

Автор материали
Приказка за Моцарт и Малкия Ото

Аудио и видео файлове

Magic Flute overture
Виж видео файл

Die Entführung aus dem Serail
Виж видео файл

SymphonyNo. 40 in G minor, K. 550 – I.Allegro
Виж видео файл

Serenadein G major, K. 525
"Eine kleine Nachtmusik"

Виж видео файл

Horn Concerto No. 2
in E flat, K. 417 - III. Rondo

Виж видео файл

Symphony No. 1 in E flat,
K.16 - I. Molto allegro

Виж видео файл

5 Contredanses for Orchestra, K. 609
Виж видео файл

Piano concerto n. No. 21 in C major, K.467 - II. Adagio
Виж видео файл

Oboe Concerto in C, K. 314 / K. 2713. Rondo
Виж видео файл

Piano Sonata No.16 in C, K.545 "Sonata facile" – I. Allegro
Виж видео файл

Symphony No. 36 in E-flat major – IV. Finale (Presto)
Виж видео файл

Symphony No. 39 in E-flat major-IV.Finale (Allegro)
Виж видео файл

Serenade for 13 Winds in B-flat major, K. 361 "Gran Partita"
Виж видео файл